Квартирата на Симона и Зейн Бенет

Русалката не изсъхваше. Опашката стърчеше, а беше суха. И капка янмаше по тялото й. Обърна я насам натам и въздъхна:
- Лошо бебе!- Зейн се притесни. Взе я на ръце и завъртя по корем. Без резултат стоеше си така без промяна. Лафет каза:
- Тео, сега заради теб ще прекарам остатъка от живота ис като РИБА!- той я погледна на една страна и каза:
- Нека ти!- Рибата пак тупна сопашка и накрая се отказа...

- Защо не съхнеш! - извика Теодор и се облегна на Мони.
- Ти пък какво ми се облягаш...
- Ми спи ми се!
- Той си е сънлив! - засмя се Кристин.
- Дам... така съм сиии... - каза Теодор и се облегна.
- Защо пък да не си! - каза Мони и и си сложи ръката за облегалка на Теодор. Той заспа, но Мони го събуди...
- Ей, стига и толкова спане!
- Добре, де... - примири се Теодор и зачака някой да каже нещо.

Люспите на русалката започнаха да побеляват. Зейн скочи:
- Забога какво става?!- Лафет се обърна и погледан счервени очи. Беше се случило нещо ,но какво. Около тях стана океан. Русалката беше зомбирала! Тя заплува, а приятелите й се давеха. Кики доплува до нея, хвана я за ръката, ачудовшището бавно се обърна и облъсна с голямата си сиво- черна опашка. Това не беше комендантката. Съществото имаше дългичерни коси, червени очи, опашка различна от тази на Лафет и големи вампирски зъби. Зейн и Останалите нямах авъздух когато поедно време Мони започна да променя вида си, ставаше ту човек, ту русалка, ту зомби. Забеляза приятелите си. ГУбеше въздух, но ги извади на повърхноста. Те застанаха в статяа на същото място, но Лафет потъна в морето... Кики се съвзе изплю голямо количеество вода и потърси с поглед комендантката. Нямаше я! Те стояха в нейната стая, мокри до кости в безсъзнание. Кендрик скочи и събуди всички:
- Тео, ставай Мони я няма! Зейн бързо! Господи какво стана!?- викаше Кики и бутаже останалите в статята. Двамат отвориха очи и повториха действията на Кики. Всичко си беше както преди, но различно нянкак си, нямаше я Мони. Зейн започна да реве сглас:
- Мони, скъпа.... Миличка... какво стана... Къде си?! Лафееетт!- Кики гушната в Тео правеше същото. Тео добави:
- Неможе да я няма! къде етогава! Каке отишла там или епопаднала, където есега?! Боже!- Кики се замисли и каза:
- Помня какво стана... тя зомбира след капката вода от шишето, което отвори Тео, после попаднахме в океан, станно ухапа ме а ми няма нищо! После... губят ми се моменти, но мътно си спомням,че придоби образа си... жертава себе си заради нас. След това се събудих.
- О, не! Удавила се е! Мъртва е!- заплака Тео. Зейн стоеше безмълвен. Неможеше да повярва, че след 7 години откакто я познава, обича и сега след като всико се нареди тя е... мъртва. Ами бъдещето им, ами бебето, ами... любовта.... Любовта потъна заедно снея... Кики каза:
- Неможе да остана без въздух! Издържа много!- Зейн добави:
- Но не безкрайно!...

(П.П Имам в предвид, че накрая ме намирате след като си мислите,ч е съм мъртва в тайнственото езеро до жандермеията. После непомня нищо. незнам коя съм и каккво съм. Постепенно свиквам и се прионщавам към хората. След силна емоция с Кики или другите възвръщам паметта си и всичко е както преди)

Клео влезе в квартирата на Мони без Луис този път.Като влезе в стаята видя всички да плачат и да се влачат.
-Зейн, какво е станало?-попита Клео
-Нашата добра Мони....Мони.....тя я нямааа!-викаше Зейн през сълзи
-Всичко което преживяхме...сега всичко е по дяволиттеее!-също плачеше Кики
-Не може ли да я потърсим?-предложи Клео
-Къде?!На небето ли?-викна Зейн
-Не....незнам.Доколкото знам за русалките....може да се озовала на друго място.
-Ами къде да я търсим тогава?Къдеее?!
-Може би....в тайнственото езеро!-викна Кики и бършеше сълзите си.Всички мълчаха.
-Защо да е точно там?-попита Клео
-Ох, ами да я потърсииим!-каза Кики и всички се запътиха към тайнственото езеро.

Всички се върнаха изморени и тъжни от усмеха си. Настаниха се по дивани, столове, легла. От някъде се чу тихо шептене: "Memories, memories" Появи се бял облак, където стоеше госпожа Лафет. Тя пееше и най- вече гледаше към Зейн:
Memories by Within Temptation

In this world you tried,
Not leaving me alone behind.
There's no other way,
I pray to the gods let him stay.
The memories ease the pain inside,
And now I know why.

All of my memories keep you near.
In silent moments,
Imagine you'd be here.
All of my memories keep you near,
In silent whispers, silent tears- При всяка нейна дума сълзите от чоите им ставаха все по- горещи за нея.

Made me promise I'd try,
To find my way back in this life.
Hope there is a way,
To give me a sign you're okay.
Reminds me again it's worth it all,
So I can go home.

All of my memories keep you near.
In silent moments,
Imagine you'd be here.
All of my memories keep you near.
In silent whispers, silent tears.

Together in all these memories,
I see your smile.
All of the memories I hold dear.
Darling you know I'll love you,
Til the end of time.

All of my memories keep you near
In silent moments,
Imagine you'd here.
All of my memories keep you near,
In silent whispers, silent tears.

All of my memories...
Тя пееше буквално преводът на песента, който може да се намери на този адрес под всяка дума: http://www.vbox7.com/play:3782aca1
Зейн протегна към нея ръка, а облакът сякаш просто я хвана и сложи на корема си. Лафет промълви:
- Обичам те! И вас също!- Зелуна Зейн и сякаш изчезна във въздуха...

- Какво? Къде изчезна! - развряка се ококорен Тео. Кристин се върна от другата стая:
- Какво? Кой? Лафет?
- Да, пя нещо! - извика Теодор.
- Олеле! И къде отиде?
- Не знам!
- Ох... какво да правим сега?
- Ами остава да чакаме...
- Какво ще чакаме... да й звънна на телефона! - каза Зейн, звънна й но тя не отговаряше...
- И какво сега? - попита Клео и се зачуди...

Зейн се отчая. Излезе на терасата и загледа небето. Беше толкова тъмно, мрачно, а Мони беше някъде... Като студен призрак беше дошла при него. Това беше удивително. Той влезе вътре и каза:
- Искам да остана сам! Моля Ви!- всички се съгласиха и излязоха от квартирата.

Зейн сложи Мони на леглото в крайанта стая и зацелува. В ушите им звънеше само "Обичам те! Ти си моята любов" Интересен повей на вятъра затрвори вратата на тяхната стая и нищо повече не се видя...

- Не. - избърза да каже Кикс преди съпругът й да изтърси някоя тъпотия.
- Незнам... - каза Теодор и погледна Кики. А злобната президентка реши да излезе на терасата, за да не стане така, че да убие някого...
- Кики, какво правиш там...
- Връщам се! - каза тя и се върна от терасата. Пак седна при Тео, изведнъж Мони каза:
- Какво смятаме да правим след този месец?
- Ами незнам... - каза Кики и се усмихна.

Лафет и Зейн седяха на единият диван, а Тео и Кики на съседният. Тео прегърна президентката и я целуна. Кики се отмести и излезе пак на терасата. Комендантката излезе навън и попита приятелката си:
- Кики? Добре ли си? Държиш се странно!

- Знам... не съм в много добро настроение днес.
- Защоо?
- Сирил е о болен...
- Ужас... има ли ветеринарна наблизо... - разтревожи се Симона.
- Ъгх... ами тя е в нашата жандармерия... малко извън нея.
- Хайде там...

П.П - Мони пиши вече там.