Квартирата на Симона и Зейн Бенет

Тя хвана ръката на Кики, Кендрик се уплаши. Русалчестото беше странно същество. Каза:
- Зейн! Заведи ме долу влекарският кабинет.- Кики и помогн ада се изправи и двете бавно тръгнаха към врата. По средата н апътя Лфает се сгромоляса. Президентката и мъжа й се уплашиха, а Зейн побърза и я вдигна. Взе яна ръце ив всички се запътиха бързо към кабинетът.

П.П. Кике пиши направо там.

Лафет влезе и негна на дивана:
- Ох, замалко.- всички се настаниха и Кики добави:
- Трудно е да пазиш всичко това в тайна! Нали?!- Русалката само кимна и каза:
- Благодрая без вас нямаше да се справя. Да пием по кафе!- и Мони замахна с ръце. На маста се появаха 4 чаши и каната се занлива сама. Всички ахнаха:
- Какво става!- Лафет уверено отвърна:
- Това е илюзия! ИМам нова сила. По пътя разбрах, че съм я получила. - Всички отпиха кафе

- Супер! - възкликна Тео и вече беше изпил всичко.
- Как изпи всичко това толкова бързо? - учуди се Кристин.
- Ами тая кана ми сипала две глътки! - каза той и сграбчи каната. Сипа си колкото беше нормално и отпи отново.
- Хаха! Ти...
- Какво аз...? - засмя се той. Мони замахна с ръце и на масата се появиха сладки и торта. Всички си хапваха и от това. Разбира се, не забравяха и да си приказват...

П. П- Айде, гъси, ти си, мила!

Зейн каза:
- Тя моята жена е super- fish.- Всички избухнаха в смях. Кики добави:
- Че тя не е риба, тя е русалка!- Зейн каза:
- Ок! Тогава Супер- мермаид! - Мони с анмусии всички пак избухнаха я смях. Тогава тя замахна с ръце и ги сложи в клетка. ТЕо незадоволства:
- Русалчесто такова! Пусни ни веднага!- Мони ги освободи и пусна незнай но как музика. Всички облечени като принцове и принцеси затанцуваха:

Тео и Кристин танцуваха много хубаво. Зейн и Мони- също!
- Кристин, това същество може да ме затвори и да ме убие!
- Глупости! Тя просто искаше да спрем с заяждането!
- Кики! Внимавай все пак! - даде съвет Тео.
- Добре! Ще внимавам! А сега се успокой, защото следва нашата песен! - каза Кристин и песента започна. Симона се провикна:
- Това парче да ви е познато?!
- Да,да! Познато ни е! - каза Тео и с Кристин затанцуваха много романтично.
- Ей, полукотката! - провикна се Зейн, а Кристин се обърна и каза:
- Ей, да не те изфърля от тука, като мърсно коте! - засмя се тя, защото го каза на шега, но Мони затвори Тео и Кристин в клетка.
- Кристин! В гроба сме! - каза Тео.
- Глупости! - шушнеха си двамата!
- Ха,сега да ви видя как ще се махнете! - изхили се Мони.
- Пусни ни! - извика Теодор и легна!
- Добре! Пускам ви! - отговори Мони и пусна всички...

Кристин, Тео, Зейн и Мони влязоха в стаята. Зейн седна на фотьойла, другите на дивана! Само Теодор стоеше прав:
- Г- н Койчинов, вие какво стърчите там! - засмя се Мони.
- Ааа, нищо! Сядам! - каза той и се намести до Кристин.
- Ха, че и ми лягаш на рамото! - изхили се Криси и го гушна.
- Кико! - извика Мони от кухнята.
- Какво?
- Русалкии! - извика Тео.
- Боже! Мокро! - извика Зейн и тръгнаха да видят какво е станало. Мони беше паднала на земята с опашка.
- Какво ще правиш сега?
- Ще се суша!
- Ето ти кърпи! - каза Теодор и изхвърли от хола няколко кърпи.
- Ух, мерси! - каза тя, като гледаше как опашката се маха.
- Супеер! - каза Тео, когато тя отново беше човек!
- Какво бе?
- Просто не обичам полу- риби! - изхили се той.
- Ще видиш ти! - извика Мони и го затвори в една клетка с Кристин...

Кики рече:
- Мони пусни ни!- руслакта замхна с една ръка и ги освободи. Тя седна на дивана и се загледа някъде. Зейн се намести до нея, а Тео и Кики седнаха на другото диванче.
Мони станала и предложила караоке. Всички запяли. Тя пеела Memoaries:
In this world you tried,
Not leaving me alone behind.
There's no other way,
I pray to the gods let him stay.
The memories ease the pain inside,
And now I know why.

All of my memories keep you near.
In silent moments,
Imagine you'd be here.
All of my memories keep you near,
In silent whispers, silent tears

Made me promise I'd try,
To find my way back in this life.
Hope there is a way,
To give me a sign you're okay.
Reminds me again it's worth it all,
So I can go home.

All of my memories keep you near.
In silent moments,
Imagine you'd be here.
All of my memories keep you near.
In silent whispers, silent tears.

Together in all these memories,
I see your smile.
All of the memories I hold dear.
Darling you know I'll love you,
Til the end of time.

All of my memories keep you near
In silent moments,
Imagine you'd here.
All of my memories keep you near,
In silent whispers, silent tears.

All of my memories...

[b]Клео вървеше по коридора с наведена глава.Тя всякаш не виждаше, но виждаше почука на врата.Там отвори Зейн.
-А, ето я и нея!-извика той.
-Кой?-провика се Мони
-Другата русалка!-извика Зейн и показа Клео, като я беше дръпнал за ръката

Мони стана от диванчето и посрещната приятелката си. тя се настани сама на един фотюол и Бубка легна в нея. Клео се засмя и после я прегърна. Изглежадха толкова сладки. Зейн донесе сладки и подаде една снимка на жена си с думите:
- Скъпа виж какво намерих. - всички разгледаха снимката и Мони каза:
- Това ни беше първата целувка. Бях по млада и опашката беше различна. Много сме сладки:

Клео каза:
-Много сте сладки...-после започна да се подсмихва
-Какво има Клео?
-Днес пристига моето гадже...
-Кой е той?-попитаха всички в един глас.
-Казва се Луис Макартни.
-Така ли?-попита Монс и в този момент той почука.От там влезе и Луис.
-Здрасти Луис, приятно ми е!
И всички се запознаха с него.

Луис и Клео се целунаха:

Другите ги последваха, а Мони преложи след цлувката см мъжа си:
-Да гледаме стари снимки!
(п.п. следващата да слага стари снимки като последната от подписа ми )

-Ето да ви покажа няколко стари снимки:

Аз преди да стана русалка значи съм на 17:







След като Клео показа тази снимка:

Мони попита:
-Тук защо си сърдита?
-Незнам-засмя се Клео

Мони каза:
- Зейн донеси албума!- той донесе албуума и те заразглеждаха:
Тук съм на 13. На всички снимки или ме е снимал или рисувал Зейн:

Тук съм на 14, запознах се с още руслаки,нно те ме изоставиха, незнам защо:

15 годинки- ми немам думи:

16:

17 годишна възраст:

18 забавно ми беше:

19 супер съм:

Koгато станах на 20:

Разбрах, че повече няма да си сменям опашката.

Аз пък съм си била само с една опашчица.Ето русалчести снимки:


Тук съм на 18



на 19

И ето на тричките няколко снимки:



























-Вие много обичате да се снимате!-каза Зейн като беше разгледал всички снимки.

Мони се обърна и каза:
- Зейнчо! Недй така!- с това тя си изпроси една сладка целувка. Клео прегърна Луис, а Кики и Тео без много шум си подариха по целувка.
Всичките бяха щастливи. Зейн каза:
- Когато се роди и бебето ще бъдем още по- щастливи нали госпожа Бенет?- Мони кимна...

Клео изведнъж стана и хукна.
-Къде пак бяга това момиче...
-Ето ме!Още снимки!-каза Клео




































След като разгледаха снимките всяка зацелува гаджето си:

Зейн каза:
- Ох айде да гледаме нещо друго различно от снимки!- Луис прещраквайки каналите извика:
- Глейте! Страшен филм 2! Д аго гледаме!- Мони завъртя ръка и те се озоваха в кино с пуканки в ръце! беше супер! Тогава Клео извика:
- И аз искам така!- Мони и намигна и каза:
- Спокойно! Има време ще се научиш! Все пак съм русалка от 7 години. Смених 7 вида опашки! Междудругото Клео какво мислиш за еволюрането на опашката ми?

-Много е яка.-каза Клео и изведнъж в ръката и се озова един сок.
-Хеей получи се!-каза Мони
-Да, ще свикна!-каза Клео и гледаше Киното

Появи се на екрана едно такова същество:

Комендантката подскочи и изпищя, а после се сгуши в Зейн и гледаше само с едното око как то казва:
- Дечицааа аз съм таласъм! Бу!- и Лафет пак кресна. Всички избухнаха в смях.

След като Клео се насмя каза:
-Момичета кой иска после след филма да поплуваме?
-Може би да!-отвърна Кики. -А ти Мони искаш ли?-попита я Кикс

- Ъми добре, но май няма да имам сили да трансформирам Кики в русалка, най- много да заприлича на това!- всички се разсмяха.-Трябва да опиташ ти Клео, понеже този талъсъм и бебето ме изтощават...

-Да, добре.Ще опитам тук.-отвърна Клео.
Тя затвори очи и замаха с ръка.Чу се едно "Ауу".
Клео отвори очи и видя Кики на земята.
-Упс съжалявам!
-Няма нищо, поне стана.-каза Кики като се потъркваше.
-Ще те оправя!-каза и Клео и я изсуши.
-Хайде аз ще поплувам!-викна Клео и отиде в мазето си.

Кики, Лафет, Зейн и Теодорчо се спогледаха. На екрана се появи демон и Мони нацяло се разпищя. Тогава Зейн я взе на ръце и всички се прибраха по квартирите си.

Зейн и Мони седнаха на дивана и започнаха да гледат телевизия. Лафет замахна с ръка и пред тях се появиха купа с пуканки. Двамата ги нападнаха, а на вратат се звънна. осподин Бенет отвори, а тамс тояха...

Там стояха президеннтката Кристин Кендрик й съпругът й Теодор... Те влязоха в стаята:
- Здравейте! - каза Теодор!
- Здравейте и от мен! - поздрави президентката и седна на фотьойла до Тео.
- Е, тъкмо гледахме телеви... - и докато каже това звънене на вратата отново я прекъсна. Крис каза:
- Аз ще отворя. - и тръгна. Когато отвори видя как Луис и Клео чакаха на вратата.
- Влизайте! - извикаха всички...
- Мерси! Много станахме, значи?
- Да... ама така е по- хубаво! - каза Зейн и се усмихна самодоволно. Президентката беше дошла с котката си... Теодор не можеше да си почине от това, че Сирил постоянно лягаше в него... Мони каза:
- Е, какво ще правим! - и се заля без да иска. Тупна и Теодор... той се изтърси жестоко на земята. Президент Кендрик се изплаши и отиде при Тео. Той беше с трявма на крака. Мони се изсуши и всичко тръгна към лекарския кабинет... А и Мони трябваше да бъде прегледана...