БРЪШЛЯН

Заглавие: БРЪШЛЯН Пет Апр 17, 2009 9:06 pm

БРЪШЛЯН

Вечността стопяваш, като че с магия,
обливаш ме със обич, моята не крия,
и непрестанно името шептя без глас
от среща първа до последния си час...
Вечна любовта е, както този свят
обичта - по-силна, щом сърца туптят.
Щом си ти до мен, снага като бръшлян
притискаш, свела лик от обич замечтан.
Като бръшлян подобно се увиваш
около мен и устни в моите впиваш,
дъха ти ме изгаря, нещо ми шепти
светлини от пламък галят твоите коси,
слънчеви и жарки кадифени две очи
приказни, загадъчти, топли и засмени...
И косите твои, толкова прекрасни
по лицето мое разпиляваш страстни
и подобно на русалка, самодива,
тялото ти около мене се извива
тъй гъвкаво със обич ме залива,
като море от чувства с огнен пламък
дори гранит стопила би и камък,
създание от господ сътворена
любима моя, и земна, и неземна...
Притискам те и чувствам трепета дори
отново ми прошепваш обичаш ме нали!

Отново ми прошепваш, думите ме галят
сетивата ми в омаен трепет завладени
очите огнени огньове в мене палят,
сърце, душа, от обич завладени
тъй силна, страстна, Шекспирова ода
като за теб и мен написана довява
вятърът, и шепне я, безспир за бога,
изтлява мрака,с обич слънцето изгрява.
Бръшлян с роса около мен танцуваш
играе златен лъч във твоята коса
отблясък на дъга, игрив, лудуващ,
бръшлян, ти мой, единствена съдба!

(на най-скъпия за мен човек,
който винаги във всякакви моменти е бил до мен,
с признателност)
...п.п. допълнение! Извинявам се.

Dawn!
БРЪШЛЯН E2884109ce3d39ea

...на М. с уважение!