Президентката се появи в залата този път - униформена. Униформата й беше изпъната до конец... съпругът й, Тео вървеше след нея и седна на един стол, докато тя строяваше жандармерите.
- Алоу! Бенет! - извика тя...
- Моля? - обърна се комендантката и се ококори, след което всички се засмяха.
- Сега... на 20 юни тази година ще има акция извън жандармерията... Не точно акция... по - скоро шествие... по ул. "Шан Зелизе" и след това ще се качим на айфеловата кула... - обясни президентката. Жандармерите се зарадваха.
- Така... след това ще огледаме заведенията за неспазени закони и ако има такива ще пишем глобички... - усмихна се злобно президентката, като си помисли за глоби...
- Ехее... много сме зли, а? - извика някой, като погледна усмивката на Крис... Теодор стана и каза:
- Ехей! Без коментари, моля!
- Ти пък кой си? - погледна го с изпепеляващ поглед г-нът.
- Хей, хей! - разврещя се президентката, защото й кипна, заради онзи, дет се обажда много... усмихна се на Тео тайно от жандармерите, докато те си приказваха и каза:
- Е, това ще бъде... до 20 ще се събираме пак за нови предложения... може да отложим глобите за 21. - усмихна се професорката и тръгна към кабинета си с бърза крачка. Теодор и другия жандармер останаха да поговорят насаме. Кики ги видя и ги изледа разтревожено... понеже гледаше назад се спъна и падна... Набързо стана и видя, че е ранена... Скри се от Тео, за да не го тревожи и се запъти към кабинета си с асансьора, защото й беше зле, за да върви по стълбите.