Квартирата на Симона и Зейн Бенет

Това беше апартаментът на семейство Бенет:

Имаха си и котенце:

Днес беше най- важният и хубав ден в живота на Лафет- нейната сватба. Майка й беше дошла за този празник. Зейн, баща й, неговите родители вече бяха готови и се намираха в залата. Булката трябваше да облече великолепната си рокля:

При нея бяха: сестраа на Зейн и дъщеря й, а бащата на детето беше с Зейн, президентката и майка й.
Ето има облеклата:
Кристин:

Елизабет(сестрата на Зейн):

Госпожа Славена Лафет:

Шаферката Ида:

Имаше пълен комплект неща за ритуала, коитп се намираха в хубава кошничка:

Булакта имаше тази прическа:

Всичко беше готово. Мони сияеше. Крис й подаде букета и те се запътиха към залалта:

Симона се събуди рано. Болеше я главата от снощи. Зейн спеше, атя стана. Направи си кафе и излезе на терасата. Новото й име й звучеше странно. Загледа се в небето и след малко чу Зейн:
- М, госпожо Бенет станали сте рано!
- Дам господин Зейн!- и тя го целува, после той седна до нея, а тя добави:'
- Искаш ли кафе?
- М, може! - тя стана и донесе:
.
- Ехей! Как го направи?!
- Тайна!- и двамата се целунаха и после отидоха в мазето на Лафет, там тя щеше да поплува.

Кристин пристигна на вратата и почука.Отвори й Зейн.Той се обърна назад и каза на съпругата си:
-Симона,президентката е тук.
-Честита Баба Марта!
-Здравей!И на теб!-каза той.
-Здравейте и двамата!
-Кики!Честита Баба Марта!-изкряка Симона,като гушна президентката.
-Хей!Какво ти стана!Стю!-учуди се Крис и извика като видя как Стю се шмугна в къщата на Зейн и Симона...

- Буболина!- извика Симона и хукна след кученцето, коетоя лаеше. Зейн се доближи и взе котето в ръце. Отидоха в другата стая, а Лафет и Кендрик пиха кафе.

Кристин Кендрик каза:
-Хей!Днес къде мислите да ходите...-каза тя и Симон аи Нейт се спогледаха...

- Низнам!- каза Мони лигаво.
- М из!- допълни Зейн
- Предложения!?- каза Лафет и се усмихна

Зей и Крис се заприказваха за нещо. Лафет заспа на дивана. Кристин видя това и каза:
- Аз ще тръгвам! Заспала е!
- Ха, добре! Чао!- и Зей н я изпрати, после премести Мони налеглотой и каза:
- Аз съм вдругата стая, а тя само промъви:
- Остануюи тука!
- добре! Ще седна до теб и ще чета!- така и направи. Лафет спеш, а съпругът й четеше интерсена книга.

На Зейн му доскуча. Започна да гали спящата си съпруга. Целуна я по бузат, а после стигна и до вратлето. Тя се размърда и промълви:
- О, Зейн!- Тя също го целуна и после отиде до терасата. Седна на хамака и се загледа в небето. Зейн скоич върху нея,а тя се стресна:
- Зейн, внимателно с бебето! Ако го беше наранил? Не мислиш!
- Има, ли начин да млъкнеш поне за малко!
- Сигурно!- и те с е зацелуваха. Лафет и съпругът й паднаха от хамака. Настъпи бурен смях.
- Да отскочим до големият мол, там може да купим някоя дрешка!- предложи Мони
- Не е ли раничко?!- очуди се Зейн
- Не!- и те с е запътиха натам.

Лафет спеше в ръцете му, а кожата й беше бледа. Тоя я остави леко на леглото, ъсбу и обувките и я зави. Лафет отвори очи, но Зейн каза:
- Спи миличка!- и я целуна. После легна в другата стая на леглото и заспа, за да ен пречи на съпругата си.

Кики и Мони пристигнаха. Симона отключи врата и влезе вътре заедно с приятелката си. Зейн ги посрещна и прегърна съпругата си.
- Кикс, сядай където искаш! Знаеш, че нашият дом е и твой!- каза й Мони
- Как беше разходката!?- залюбопитства Зейн
- М, супер!- каза слънчеовто момиче и се усмихна

Кристин каза:
-Мони,как върви бременността?
-Добре...ти звънна ли на Тео?
-Не,не съм още.Трябва днес да го направя.
-Има време...ще му се обадя...
-Той всъщност кой е?
-Тео е един суперски човек,с когото делях пост в българския град Видин...
-Ммм...и какво?
-Да ти разкажа ли историята?
-Да...
-Един слънчев летен ден...
-Ееее...вие все с тия слънчеви...
-Не ме прекъсвай!-извика президентката!
-Добре,де!
-Та така...Беше слънчев летен ден и един човек пристигна.Имаше брат...аз започнах да му помагам...беше до моята стая.Скоро местата не стигнаха и ние избрахме да сме в една стая...
-Да...и?
-И така се сприятелихме и дълго време се виждахме.
-Ммм...интересна история.

-Дам радвам се, че ти харесва!
-Бебето за тримесечно едоста голямо!- каза Мони и се огледа в огледалото. Кики се засмя и се настани наедин фотьол, попита:
-Къде смятате да бъде статята му?- Зейн побърза:
- В слънчевата сегашна моя спалня, но ще сложим и креватче в другата стая.- Мони се усмихн,а Кати добави:
-Колко ли ще бъде сладичко! Ахх.
- Дам, бубонка.!- и в същият момент Буболина пристигна.
- Бубе, не викаме на теб!- каза Мони и всички избухнаха в сямх. Русалката гушна писето си и се облегна.

В този момент телефонът на президентката звънна.Тя отоври капака бързо без да погледне кой е:
-Ало!
-Кристииин!-извика някой от другата страна.
-Да...кой сте вие?
-Името Теодор Кендрик познато ли ти е?
-Тео!-учуди се тя.
-Аз съм,да!И познай от какво е шума!
-Не мога!
-От влака,който сега пътува за Париж!
-Тео!Идваш!
-Чао,защото сега слизам и имам 3 крачки!
-Чао,Тео!-каза тя и се изпари.След малко се върна:
-Здравейте!-каза новодошлият...
-Какво се срамуваш...сядай на леглото!-каза Крис и седна при него...

Мони си подаде ръката и Тео се усмихна:
- Приятно ми е!
- На мен също!- и Мони подари още една слънчева усмивка на Тео.
- Ти си бременна нали?- попитая той, атя само кимна. Зейн каза;
- Аз съм й съпруг! Приятно ми е!- и двамат си подадоха ръцете. След това Зейн се приближи и цлунв жвна си. Тео се обърна и целуна Кики.

Кристин каза на Тео:
-Честита Баба Марта в жандармерията!-и му сложи една от жандармерските мартенички.Той каза:
-Че аз да не съм жандармер...не съм още!
-Не,но живееш тук,спокойно!
-Добре!
-Това само показва,че живееш там,а не че си полицай!-каза Зейн и кимна на Тео.Новодошлият приятел започна да е чувства като у дома си...
-Защо костюмът ти е в котешки косми!
-Защото донесох котка!-засмя се той.
-Боже!Къде е?!
-В чантата при краката на Лафет.
-Оу...аз се чудя какво мяука...-каза президентката и извади писето.То беше черно:
-Тео,взел си черна котка...
-Да...не ти ли харесва?!
-Напротив!Толкова е сладка!-каза тя и я гушна веднага!
П.П - Пиша от името на Кат защото тя има проблем с компютъра.

Кристин каза на Тео:
-Честита Баба Марта в жандармерията!-и му сложи една от жандармерските мартенички.Той каза:
-Че аз да не съм жандармер...не съм още!
-Не,но живееш тук,спокойно!
-Добре!
-Това само показва,че живееш там,а не че си полицай!-каза Зейн и кимна на Тео.Новодошлият приятел започна да е чувства като у дома си...
-Защо костюмът ти е в котешки косми!
-Защото донесох котка!-засмя се той.
-Боже!Къде е?!
-В чантата при краката на Лафет.
-Оу...аз се чудя какво мяука...-каза президентката и извади писето.То беше черно:
-Тео,взел си черна котка...
-Да...не ти ли харесва?!
-Напротив!Толкова е сладка!-каза тя и я гушна веднага!
П.П - Пиша от името на Кат защото тя има проблем с компютъра.

- М и ние имаме котенце!- добави Зейн. - Бубке, къде си?
- В мен е!- отговори Лафет и всички се засмяха.
- Ка се казва котето?- попта Кики, а Тео отвърна:
- Джони.
- Супер ще си имат котенца!- зарадва се Симона и целуна котето си. Тео помоли:
- Може ли чаша вода?- Зейн му донесе, атой неволно разял малко върху Мони. Тя исвика:
- Зейн! Зейн!- той я хвана и носеше към спалнята. По- средата на пътя и опашката пуфна. Кат разсея Тео като го целуна. За щастие той не видя нищо.

- Какво стана?!- каза Тео учуден
- Нищо! Тя е малко страна!- добави Кики и целуна Теодор отново. Той я взе на ръце и я заведе в стаята им. Мони стоеше полу риба, полу човек на леглото:
- Нали казахме без опашки? Охх. Толкова ми е трудно!
- Спокойно скъпа! Аз съм стеб!- Лафет изсушава опашката си и двамата си лягат да спът.

Мони и Кики влязоха. Зейн беше облечен:
.
Кендрик добави:
- Аз трябва да вървя!- и се изпари от статяа. Мони вдигна рамене и се облече. Изглеждаше точно така(без лицецето):

Зейн я прегърна и се запътиха към залата.

Зейн и Лафет стояха на дивана. Гледаха телевизия, а после се зацелуваха. На врата се звънна, но те не обърнаха внимание. След време телефонът на Мони позвъня. Тя вдигна а там се чу Кики:
- Вкъщи ли си?
- Дам! Защо?
- Звъня на вратата!
- А, да секунда!- и Лафет отваря на приятелкат си, а Тео влиза селд нея. Те сядат на фотоьлите и Теодор добавя:
-Как е днес семейство Бенет? Зейн избързва и отговаря:
- Влюбено до уши!- и целува съпругата си. Кики и Тео също го правят. Мони предлага:
- Хайде да играем на Монополи!- всички се съгласяват и играта започва:

- Аз искам да съм с обувката!- казва Лафет, а Кики предлага:
- Хайде да играем по отбори: Аз и Тео- Мони и Зейн.- всички се съгласяват. След края всички са наравно.

Кристин се обърна към Тео и каза:
-Теодорчо,знаеш ли,че заради теб щяхме да загубим!
-Какво?Не се закачай с бивш главен командир на старшините!-каза Тео.
-Я не ми претендирай,аз съм настоящ жандармер и то президент!-извика тя.
-А,да...забравих!-каза Тео и се обърна на другата страна.Кристин каза:
-Оле,ние забравихме кучето и котката вкъщи!
-Няма проблеми!-каза русалчестото и в този миг те се появиха в стаята.
-Как го направи?-ококори се Тео.
-Русалчести сили!-каза Зейн.
-Хмм...и ти ли си толкова странен?-дръпна се Тео.
-Странен?Това ми е природата,бе аланкооу!
-Как ме нарече!-каза Тео,но разбира се всичко беше на шега...
-Добре,де!
-Тео,ела да ми помогнеш!-каза президентката,като прикриваше с лявата дясната си ръка.Теодор се поръзбърза и в бързината заля Мони.Тя падна и Тео не знаеше на кого да помогне,но избра съпругата си и отиде при нея.Котаракът им я беше одрал.Мони беше суха вече и тя излукива бързо раната с русалчестите си способности...

Зейн подари на Мони чудесен букет:
.
Двамата си легнаха. Загледаха се в тавана, а Симона промълви:
- Винаги бъди до мен!- след това заспаха.

Зейн стана рано и събуди Мони с целувки:
- Рожденичке!- тя стана и отвори очи. Целуна го и пое голямият пакет от него. Имаше нов лаптоп:

лафте го прегърна и благодари. Двамата после пак си легнаха нищо, ч ебеше сутрин!

Симона и останалите пристигнаха. Мони легна на леглото. Кристин беше седнала до нея, а Тео и Зейн се разхождаха нервно из стаята. Тео каза:
- Крис, къде е Сирил?
- Незнам! - отговори съпругата му. Когато се обърня погледна Мони много ококорено. Тя беше направила странна физиономия. Беше й лошо.
- На Мони й е лошо! Идвайте! - провикна се Кристин, като погледна всички останали в стаята. Те се затичаха към леглото, в което лежеше Мони...