Мазето на комендантката.

Лафет слязоха долу. Мони скочи във водата. Заплува, а Зейн послушно седна до ръба на басейна. Тя се появи от нищото и го дръпна:
.

- Хей, русалке ще си тръгваме ли?- попита той.
- Нем! Сега дойдохме!- и тя се поотопи. Плясна с опашкаи измокри Зейн. После и двмамата се смяха и се запътиха към полянката.

Кики и Мони дойдоха. Те погледнаха към съпрузите си нагоре.



Теодор се ококори:
- И моята жена ли е русалчесто?
- Не! Това е илюзия! - каза Кики, а Мони кимна в съгласие.
- Ммм... колко русалки сте? - попита Зейн.
- Ами две сме и една дето е илюзия! - каза тя и се гмурна. С Кики обикаляха най- отгоре. Съпрузите на двете жандармерки ги гледаха как плуват. Те бяха много красиви. Примамени от този свят Теодор и Зейн скочиха във водата.
- Ммм... супер! - каза Кики и се гмурна. Пльосна с опашката си Тео и забърза темпото защото той също беше със способности, дадени от Мони и можеше доста да си отвръща на такива закачки...

П.П- Монс, пиши какво е направил Теодор първо и после там нещо др...

Теодор стигна Кики и я зацелува. Мони ги гледаше и се смееше. Зейн ястресна зад нея. Хваня за кръста и зацелува. След това четиримата се излегнаха на повърхноста и заприказваха:
- Монче айд еда им покажем нещо!- ппредложи Кики и двете...

Теодор се прозя и каза:
- Спи ми се! - а жена му допълни:
- Както винаги! - и всички се засмяха. Мони предложи:
- Хайде да спим на повърхността на водата!
- Умно! - каза Зейн и се излегна. Той беше свикнал. Всички успяха да се издигнат и заспха във водата. Никакъв шум не се чуваше... Само от време на време лекото похъркване на някой от спящите приятели нарушаваше абсолютната тишина...

Мони се събуди и заплува. Кики я последва, а Тео и Зейн излязоха на повърхноста. Момичета се наплуваха и четиримата се запътиха към статяа на комендантката.
(П.П Кике пиши там, в моята стая)