Паркингът

Това беше вътрешният паркинг на голямата сграда.Тук доста колеги спираха колите си,а и когато се срещнеха приятели се заговаряха ей така от нищото просто по едно и също време идващи на работа.

Беше късно вечерта. Президента пътуваше към жандармерията. Пътуваше с черна лимузина със затъмнени стъкла. когато престигна на входа го провериха двама пазача, след което го пуснаха да влезне. Шофьора паркира бавно и плавно, след което излезна и отвори вратата на лимузината от там се подаде новия президент Мигел Сервантес.

Изведнъж изневиделица се появи и една друга кола... Чуха се спирачки. Мигел се стресна и се огледа какво става. От черната бърза кола се появиха Тео и президентката Кристин. Двамата Койчинови се приближиха до новия президент.
- Добре дошъл, г - н Сервантес! - поздрави тя.
- Добре дошъл в жандармерията! - поздрави Тео и с Мигел си стиснаха ръцете.

Новия президент ги поглледно за момент, после се усмихна и каза:
- Приятно ми е. Казвам се Мигел Сервантис.
Кристин се усмихна и рече:
- И на мен също. кристин се казвам.
Президентът млъкна замалко и попита:
- Извинете ще ми покажете ли къде е спалнята ми!!!

Президент Койчинова каза:
- Елате, ще ви покажа къде е.
- Добре... - отговори Сервантес и тръгна след нея. Теодор тръгна нанякъде с колата.