Квартирата на семейство Койчинови

Крис и Тео се прибраха и оставиха кошниците от пикника. С тях беше и Клео. Всички седнаха на дивана...
- Къде ли може да е... - каза Теодор като се правеше на жандармерист в поста старшина от 70- те...
- Ух, Тео! Сега не е време за лигавене! - каза Клео на шега.
- Незнам дали ще успеем да я намерим!
- И аз! - разтревожи се Клео.
- Нали я видяхме...
- Да, но ако не е тя!
- Зейн е там... ще му звънна! - каза Теодор и взе телефона на Крис.
- Недей го безпокои! Може да я е хванал! - каза Криси и си взе телефона обратно.
- Да... - нека постоим така. - каза Клео.
- Хм... - каза Крис като погледна тапета на телефона си с Тео, Мони, Криси, Зейн и Клео.
- Я, какъв съм хубав! - засмя се Тео, като се опитваше да развесели двете ридаещи и разтревожени полицайки в стаята.
- Да, хубав си! - каза Крис и го гушна.
Клео каза...

П.П - ти си

-Дали Мони ще се върне?
-Ще се върне много ясно!-каза Тео
-Надявам се...
-Споко!Всичко ще е наред!-утешаваше ги Тео
-Откъде си сигурен?-каз Клео и стана от дивана.
-Ами...аз...
-Както и да е!-прекъсна ги Кики

Тео и Крис тръгнаха към парнинга. Щяха да тръгват с колата..., а Клео остана при Стю и Сирил....

Всичките се върнаха. Зейн носеше Мони наръце и през целият път се гледаха право в очите. Той я остави на леглото и легна до нея. Всчики бяха много щастливи. Клео каза:
- Аз ще тръгвам!- и прегърна прителите си и тръгна. Тео заспа и всчики много се смяха. Мони беше толкова щастлива,ч ев сичко сие пак наред. Зейн, тя, бебето и останлите. Кики също започна да дреме. Зейн взе Мони наръце и след като се сбугваха и Мони балгодаря сърдечно тръгнаха към стаята си...

Крис и Пейдж пристигнаха...
- Здравей, Тео! Това е новата обитателка на сградата ми... - усмихна се президентката...

-Казвам се Пейдж.Приятно ми е.-Пейдж се усмихна леко и погледна Тео.

Кристин донесе няколко чаши и сладки... сервира ги на масата и покани Пейдж:
- Заповядай! Честито пристигане! - усмихна се Пейдж!

Благодаря ви...тоест благодаря ти.-И всички се засмяха.
-Ще свикна с това.-Каза Пейдж обедително като погледна Кристин и после Тео.

Здрасти на всички! - Поздравих още от прага и влязох в стаята.- Аз съм Луна, приятно ми е - и подадох ръка на непознатото за мен момиче.

Брук обикаляше из кварталите, и намери този на президентката.Бе решила, да не скучае още първите дни, за това почука на вратата.Там отвори Кристин.
-Здравей...аз съм Брук Дейвис.Нова съм тук....

- Добре си се ориентирала... Таман тука беше станала седянка и се чудех какво липсва... Ето тази красива госпожица... - усмихна се Крис и я покани вътре... Всички се запознаха с новата обитателка... Тео, Пейдж и Луна...
- Е, почерпи се и седни при нас... - усмихна се Крис и всички седнаха.

Брук се усмихна, и седна до останалите.Стана и приятно, че я приеха.

Крис й се усмихна отново:
- Вземай, хапни си... Не се притеснявай!
- Кристин, готвиш хубаво... - направи й комплимент новодошлата.
- Благодаря... - подсмихна се Койчинова и погледна към Брук...

-Аз ще трябва да тръгвам.Имам малко работа.-Каза Пейдж и стана.
-Остано още малко.-Помолия Крис.
-Немога.Някой път пак ще дойда и вие също може да дойдете.
-Добре.-Каза Крис и я изпрати до вратата.

- Колко е топло тук, мм!- на вратата се почука и Тео отвори:
- Аз търсех Мони, да сте я... Милаа!- сякаш избуда Койчинов от врата и дойде до мен. Целуна ме взе в скута си:
- Зейн, пили си хапчетата!- закискахме се и а той подхвърли, дързжейки дясна ръа на корема ми:
- А ти твоите всезнайке!- нова порция смях. Кики носеше кана с вода, когато я предупредих:
- Внимавай да не ме полееш!